16 October 2012

Крепост "Августа", село Хърлец, община Козлодуй

Крепост "Августа", село Хърлец, общ. Козлодуй
За крепостта Августа, разбрахме случайно. Минавайки през село Хърлец, на връщане от Козлодуй, забелязахме табела с надпис "национален археологически резерват “Августа”". Спряхме и попитахме хората от заведението, което е непосредствено зад табелата. Посоката от пътя е в ляво и карате по пътя, който е бетонов. Той ни отведе до крепостта. Обградени сме от земеделски земи. Вдига се много прах. Има много машини, които са на работа. Оглеждаме крепостта от всички страни. Поне тези, които можем да достигнем с апарата. Крепостта е доста голяма. Има на места добре запазени стени, доста кръгли кули. Била е една от пограничните крепости по римско време. 

Поглеждаме отдалеч крепостта. Всъщност няма как да влезем навътре в нея. Тревата е много висока, горещо е  и предпочитаме да сме далеч. Всички снимки правя от пътя. Някои са с увеличение, за да видим по-добре стените. Крепостта се намира на 3-4 километра северно от село Хърлец в местността Калето. Застанали от север виждаме добре колко е голяма площта, която заема. Построена е върху естествено плато, което се е издигало на 10 метра. От юг е минавала река Огоста, от две от другите й страни крепостта е била естествено защитена от блата. Единствено е била достъпна от запад. Именно от тази страна е издигната крепостна стена, подсилена с ров (на някои от снимките се вижда и сега.).
Крепостта се е намирала на пътя между Сингидунум (Белград) и крепост Вариана.



Крепостта погледната отстрани от пътя по посока село Хърлец
Крепостта от 1965 година е обявена за паметник на културата. Изследвания са правени 70-80 години на миналия век.
Направените открития: "Най- ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Открити са няколко погребения, извършвани чрез трупоизгаряне в урна. Първото поселение е от времето на траките то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център “Августа” с характерна за периода укрепителна система. Като гранична провинция Мизия (по-късно Крайбрежна Дакия) е изпитала първите удари на нахлуващите от север враждебни племена, които успявали да преминат р. Дунав. Дългогодишните археологически проучвания на римския и ранновизантийски град Августа ни дадоха възможност да проследим укрепителните съоръжения в един дълъг период от време (от III до VI в.). Крепостната стена е вкопана до 2,30 м. в земята, широка е 2,50 м. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градежът е изпълнен в добрите традиции на римското строителство, методично и с голяма точност и дори издава един стремеж към строга красота и симетрия, удивителна архитектурна точност, която размирните времена и външна заплаха не са могли да смутят. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен. Проучванията установиха, че върху развалините на “Августа” впоследствие е изградено българско селище. За първи път срещаме името на Августа в двата римски пътеводителя - на император Антонин и картата на Певтингер, като селище на крайдунавския път от Сингидунум (дн. Белград) за Константинопол. По-обширно е сведението на Прокопий от Цезарея, което е достигнало до нас в неговия труд "За строежите". Той пише "...Недалеч оттам (става въпрос за Рациария) били останали само основите на един град. По- рано градът се наричал Августе, а сега "запазвайки старото си име, е превърнат от император Юстиниан изцяло в един нов и непокътнат град с доста много жители." За последен път името на Августа се среща в "Световна история" на Теофилакт Симоката като селище, пострадало от аварските нашествия. В древните хроники името на града се среща с няколко окончания: Августес, Августас, Августис."(1 източник: български крепости)
 От тук се вижда добре големият ров.
Време е да тръгваме. На често минават големи камиони, на които пречим. Крепостта заслужава да се види! Ако сте ентусиасти, посетете я! До скоро!
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...