Разполагаме с един ден за кратка разходка в близост до нас около 100 км. Избираме да посетим два манастира - Черепишки и Осеновлашки (Седемте престола). След като посетихме Черепишкия манастир се отправихме към Седемте престола минавайки през гара Елисейна и вървейки по Искърското дефиле и река Габровница посока село Осеновлаг (от тук името Осеновлашки манастир).
Спираме пред манастира. Има паркинг. Всичко е в зеленина, тъй като е средата на лятото, след дълъг дъждовен период. Поглеждаме към реката преди да влезем в манастира - река Габровница
След портата виждаме икона на Богородица и надпис с кратка информация за манастира.
По източници и предания манастирът е съграден по време на Второто Българско царство (12-14 век). По време на турското робство е ограбван и опожаряван. Днешният манастир е възобновен през 1770 година. През 1848 година е изградено към манастира килийно училище. По време на турското робство, манастирът е бил духовен център на околията. Вътре в манастира има църква, жилищна част, трапезария, камбанария...
На входа се плаща такса за снимки, която е символична. Единствено не е позволено снимането в храма "Рождество Богородично", която всъщност е уникална по своята архитектура. Вътре в нея се помещават седем параклиса (престола). От тук манастирът е известен с името Седемте престола.
Легендите свързани с манастира:
"Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.
Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище" (изт. Уикипедия)
В двора на манастира има две секвои гигантини, които от миналия век са част от забележителностите на това благословено място.
Манастирът е разположен под старопланинския връх Издремец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.
Препоръчваме ви да го посетите!
No comments:
Post a Comment