25 март, Благовещение или Благовец

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Пейо Яворов

Прохладен лъх от ангелско крило,

     о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,

     о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,

     о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи -

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън - уви, през сън...

25 март 1906

    На 25 март православната църква чества празника Благовещение (блага вест). На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.

    Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, Дева Мария със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти".

   Съществуват два подхода за определяне на датата на Благовещение:

  - Свързан с датата на Рождество Христово: 25-ти март е точно девет месеца преди 25-ти декември, датата, на която е прието да се чества Рождество Христово.

   - Свързан с датата на сътворението на човека: редица църковни автори предполагат, че Благовещение и зачатието на Исус Христос се е случило на 25-ти март, защото според някои предания на този ден Бог е създал човека, който, обременен с първородния грях, трябвало да бъде създаден отново по същото време, по което е бил сътворен (т.е. да започне изкуплението).

Благовещение е един от най-важните празници в Православната църква. Той е част от Великденския празничен цикъл и се празнува винаги на 25-ти март.

   Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

   Благовец е народното наименование на този пролетен празник. Корените му се губят далеч назад в езическите времена и имат пряка връзка с пролетното равноденствие.

Българите вярват, че на този ден от топлите страни се завръщат прелетните птици – щъркел, лястовица и кукувица, които носят благата вест, че зимата си е отишла, идва пролетта и поставя началото на полската работа. В навечерието на празника се почистват основно дворовете и събраната смет се запалва на огромни огньове с вярата, че огънят ще изгори и прогони всяко зло от домовете.

   Според народното поверие на този ден излизат змиите и гущерите. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което е въплътен духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но е позволено да се пропъди по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С удряне по различни метални предмети (тенджери и тигани), запалени факли и със специални заклинания като: „Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз“ и др., се обикалят къщите и дворовете. Също така през този ден на жените се забранява да докосват игли, куки или конци, за да не ги хапят змиите през лятото.

       Старите хора препоръчват още на Благовец да се садят цветя, защото ще пораснат особено ароматни и красиви. На този ден жените засаждат лехите с разсад, за да станат зеленчуците „благи“ (сладки) и "здравеносни". Според обичая на този ден е добре да се посади и плодно дърво, защото плодовете му също ще бъдат „благи“. А пчеларите отварят за първи път кошерите и пускат пчелите навън, за да събират мед.

Нещо интересно: Иконографията на Благовещение и какво общо имаме ние с нея?