Фото разходка в Клисура

След посещението ни в двата музея на Клисура направихме кратка разходка в града.

Църквата "Успение Богородично", Клисура

 В тази църква е служил пламенния оратор и вдъхновител на героите от Зли-дол поп Божко Филипов, който е член на революционния комитет през 1876 г и е баща на Григор Божков и Филип Божков. Всички са загинали в борбата за Свободата. Поклон!

 Кметството в град Клисура

 Исторически музей, Клисура

 Паметник на Никола Караджов

Малко за този бележит българин: "Никола Караджов е роден през 1841 г. в Клисура в семейството на заможен търговец и абаджия. Баща му като богат търговец в Цариград участва в борбата за църковна независимост и е един от най-доверените хора на Иларион Макариополски. Начално образование Никола Караджов получава в родния си град, после учи във френския колеж Бабек край Цариград, след това в Загребската гимназия и за две години в духовната академия в Загреб. През 1869 г. се завръща в родината и е назначен за учител в Пловдивското епархийско училище. След няколко години поема търговската кантора на баща си. През 1876 г. представлява клисурци на събранието в Оборище. Там е избран за секретар и за член на комисията, която определя реда на въстанието. Връщайки се от Панагюрище Никола Караджов е в Копривщица и става свидетел на превземането на конака и преподписва Кървавото писмо. След потушаване на въстанието отива в Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана. Там попадат на потеря и на 3 май 1876 г. Никола Караджов намира смъртта си в местността Равна река, прикривайки другарите си."/изт.текст Клисура.бг/.  Поклон!

Възпоменателна плоча на клисурските граждани паднали за защита на Отечеството.

Малък парк за игра и отдих

Поглед към Клисура от местността Зли дол

Паметникът на Боримечката - Иван Танков в местността над Клисура - Зли дол

Малко за Иван Танков: " Иван Танков е роден в Клисура през 1852 година. Син е на козар и поради невъзможността на семейството му да му осигури образование остава неук. Въпреки това е изключително буден младеж и е възприеман от своите съграждани като достоен член на общността. Като малък се занимава с пасене на кози и събиране на дърва в гората. Става известен из цяла Клисура когато веднъж успява да залови две мечета откъдето идва и прякорът му Боримечката. На 19 години Иван Танков се жени за своята съгражданка Гина от която има няколко деца от които оцелява единствено синът му Петко, роден след зверското потушаване на Априлското въстание.

Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага „черешовата артилерия” на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак дръзнал да се опълчи срещу Османската империя. 

След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни из планините около родния си град заедно със свои другари. Опитват се да се доберат до Копривщица, за да бъдат с оцелелите си съграждани и роднини, но са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 година в София Иван Танков е осъден на вечно заточение. Първоначално героят от Клисура е изпратен в затвор в Цариград, но след началото на руско – турската освободителна война е прехвърлен заедно с много свои сънародници в крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. По това време почти цялата крепост е била пълна с български затворници. За разлика от повечето от тях Боримечката не успява да оцелее и не доживява мига да се завърне в освободеното си Отечество. На 19 януари 1878 година, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него издъхва Иван Танков – Боримечката, един от символите на въстанала Клисура."