Католическа катедрала "Санкта Мария", гр. Чипровци

Католическа катедрала "Санкта Мария", гр. Чипровци

Чипровци, намираме се при руините на една католическа катедрала – първата ни катедрала, от която сега са останали само основите, а е била архиепископско седалище. Тя е била посветена на Успението на Дева Мария и на табелата до останките й ще видите дори латинското й име – "Sancta Maria". Защо съществува това разминаване в имената и дали днес е взета само част от цялостното й латинско наименование, не е ясно, но определено ще се сблъскате с това, ако посетите мястото и видите табелите, а после се зачетете из книгите. Легендите и документите (защото при католиците в България всичко е документирано почти от началото на съществуването им благодарение на релациите на епископите) разказват, че по молба на чипровското население в града пристигат францискани, начело с Петър Солинат през 1595 г. и в продължение на 93 години до въстанието те развиват такава главозамайваща дейност, че населяват българските земи с католици, потомци на покръстените павликяни, че дори и извън пределите успяват да ги разселят по стечение на обстоятелствата.

 Католически храм има още от 1371 г., когато в града идва болярският род Пеячевич заедно с други болярски родове, а разцветът започва от Видинското царство на Роман. Обаче далеч по-късно всичко около храма на Света Богородица в Чипровци се завърта около копието на една чудотворна икона, което францисканските монаси донасят със себе си от манастира в Олово в Босна. Според едно предание оригинала на иконата бил дело на евангелист Лука, но изгорял по време на пожар в манастира на францисканите в Олово. Всъщност францискани там има от XIII в., а в цялата провинция Сребърна Босна са от XIIІ в.

/изт.http://chiprovec.top-board.com

 Построена през 1371 г. останките от нея днес се намират на място наречено Историческия хълм. Според легендите намиращата се в с. Буковец чудотворна икона на Света Богородица на три пъти сама напускала параклисчето и се установявала „в планината на пусто място сред трънаците. Тогава местното население разбрало че „бог иска на реченото място да се въздигне храм на Богородица“. И през 1371 г. е готов, а иконата пренесена в него. През XX век се правят археологически разкопки на Историческия хълм и те дават възможност да се разкрият основите на католическата катедрала „Санкта Мария“ построена през 1371 г., както и на църквата изградена върху първата през 1672 г., но с по-големи размери. През 1640 г . Петър Богдан описва първата църква:

„Има църква и манастир, посветен в чест на Богородица; изграден е във вид на пещ извита, дълга 25 стъпки и широка 7 стъпки; украсена цяла с разни образи и изображения на светци; има три олтари, най-големият на Богородица, един на Св. Кръст, а третия на Св. Георги мъченик. Вън има един приставен към стената на църквата, гдето се извършва службата през празнични дни, защото църквата не побира целия народ… Хорът, снабден с хорови книги за пеене, стои зад олтаря. В църквата се свещенодействува, както сред Италия. Когато се отива на църква за службите се удря една дъска, защото турците не позволяват камбани в тяхната страна… Около църквата има гробища, заградени със стена, гдето се закопават верните. Гробовете се правят малко издигнати и на всеки гроб се поставя кръст от камък…, а църковните утвари, които били стари били заграбени от маджарите, когато бе опустошено това място по времето на влашкия княз Михаил Храбри (1593-1601)… Тази църква е епархийска и седалище на епископа… Манастирът не е долепен до църквата… В него обитават винаги общо около 30 лица: 10 свещеници, 4 клирици, 2 миряни, епископът, а също и аз в една стая и ония младежи, които желаят да станат духовници, и прислужници, които носят дърва и др. извън странниците, които идват ежедневно… Около манастира има градина с река… Този манастир притежава лозя и поля и две воденици…“

В манастира е прекарвал повечето си време сердикийският католически епископ Петър Богдан. В него са се разработвали планове за освобождението на България. В манастира е имало училище. Известният чипровчанин и католически епископ Илия Маринов полага големи грижи за прерастване на основното училище при Чипровския католически манастир в по-горно, като гимназия. Това става през първите десетилетия на XVII в. До въстанието в училището са се учили на четмо,писмо,смятане и други предмети ежегодно до 80 момчета, а тези, които се готвели за монаси изучавали и теология.

Било създадено и висше училище назовавано „Семинариум“, където се изучавали езици като латинския, философия и др. Чипровския католически манастир е изиграл неоценима роля за икономическото и културното развитие и процъфтяване на Чипровци. 

/изт.4iprovtci.wordpress.com