Връх Стража или Големи връх в Стража/Парамунска планина над село Лялинци

Връх Стража, Парамунска планина,  България

На 17 март 2018 изкачихме връх Стража, който се намира в Стража или Парамунска планина, която е моноклинална планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица, във физикогеографската област Краище, област Перник. Връх. Стража (или наричан още Големи връх) (1389 m), се намира в южната част на монолинтната и приблизително с еднаква височина билна повърхност.

Изкачването беше организирано от Трънското туристическо дружество и отбелязването на 1 година  от изкачването на същия връх в защита на трънската природа, поставило началото на кампанията за референдума, който отхвърли развитието на минна промишленост в община Трън.

Начален час 10 в село Лялинци. Събрахме се група от около 80 човека.

Снимка преди тръгването в центъра на селото - ентусиазирани и готови да изкачим върха.

Снимка: Трънското туристическо дружество

Тръгваме. Спускаме се край голямата бяла сграда и вървим към църквата и гробищата на селото.

 Стигаме до разклонение на пътя и тръгваме вдясно.

 Леко изкачване и стигаме до малка река...

 Няма добра маркировка по пътя. Виждаме указана червена стрелка върху камък, което е рядкост. Имаме добри водачи, а и групата е голяма, така че проблем няма.

 Истинското изкачване започва. Грее слънце, но има вятър... Все още сме по фланелки и блузи...
Малко за планината, в която се намираме: "Стража е уединена планина, разположена в западните части на Верило-Руйската планинска редица. Общата посока на простиране е от северозапад на югоизток. На северозапад се ограничава от Велиновска река, чиято долина я отделя от източните склонове на Ездимирска планина, а на югоизток от долината на р. Клисура (начален приток на р. Ябланица). За нейна северна граница може да се приеме долината на р. Ябланица, а за южна Суха река. В старите литературни източници тя е известна още под името Парамунска планина. на името на скътаното в нея село Парамун. Почти всички местни жители я назовават с това име. В така очертаните граници площта на планината е приблизително 24 km²."

Срещаме мравуняк по пътя... Приближавайки се виждам мравките как са се раздвижили на топлото време...

"Стража е изградена от дебелоспойни юрски варовици. Този литоложки строеж е допринесъл за развитието на карстов релеф (понори, кари, въртопи и т. н.), особено типичен за северната част от билото.  Най-високата точка на планината е вр. Стража (наричан още Големи връх) (1389 m) и се намира в южната част на монолинтната и приблизително с еднаква височина билна повърхност."

"Растителната покривка е бедна и до голяма степен наподобява съседните ѝ планини Ездимирска и Любаш. Склоновете на планината са почти голи и са заети главно от закелявял дъб, а билото е без дървесна растителност, с развитие на сухолюбиви тревни формации. На много места, предимно към подножието, има млади борови насаждения." Срешаме цветя, като кукуряка. Често по едно две, контрастиращи и допълващи природата около себе си.

Пътят е осеян с камъни. "Стража е лесно достъпна и проходима планина, за което допринася обезлесеността и въпреки значителните наклони на различно ориентираните склонове средно 20-25 °. Сравнително по-ниски стойности (15 – 20 °) те имат в района на с. Парамун. Към Долината на р. Ябланица, на север и на юг от Големи връх (Стража) съществуват скални венци, които с почти отвесните си откоси са единствените места, където е затруднен достъпът."

 Започваме да се обличаме, т.к. вятъра се засилва и става остър...

Изкчаването продължава. По пътя към върха...

Тези цветя срещахме през целия път, грейнали като мъниста сред полуголата околност.

Пред нас е връх Стража. Вдясно има сняг и по-бързите от групата правеха освежаваща снежна баня.

Обръщам се, за да се насладя на гледките от околността...

Връх Стража. По-бързите от нас вече на заслужена почивка и сладки разговори....

 КРАСОТИТЕ ОКОЛО НАС...

 След почивката време за спомени... Тъй наречения кол на върха и малко снимки.

 Част от групата, която пожела да се снима.

 Радостно е, че имаше готови за едно българско хоро на върха. Поздрави!

 Дойде време за спускането. Не по-леко от изкчаването. Последен кадър към върха.

Благодаря на организаторите, на водачите и на моята компания, които направиха това изкачване вълнуващо и одухотворено! До нови срещи някъде сред планините на България!!!