23 April 2009

Правешки манастир "Св. Теодор Тирон", Правец

Правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на 2-3 км. от град Правец и на 15-на км. от град Етрополе и 20 км от Етрополския манастир, 65 км от град София. Манастирът е разположен на красиво място в Правешката планинска част на Стара планина. Малък, стар манастир построен през второто Българско царство. По време на турското потисничество манастира е разрушен (от еничари през 1636 година, и от кърджалии през 18 век), когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 година с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. От 2004-2006(7) година църквата е реставрирана. Иконостаса е съхранен и са запазени три от старите стенописи, като новите са максимално в стила на предишните.
До манастира се стига лесно. Движейки се от Правец за Етрополе, има отбивка, обозначена с табели на няколко места преди това. След която манастира е на 1 км. Пътя е ново асфалтиран и се стига до самите порти на манастира с кола.
Посетих манастира началото на април 2009, пролетта навсякъде показваше, че е дошла - игличетата и цъфналите плодови дръвчета ни посрещнаха, тъй като манастира беше празен. Качихме се към сградите на манастира и след малко дойде стопанина на манастира - отец Йоан. Много приветлив човек. Заговорихме се и той ни разказа историята на това място. Каза, че през делнични дни рядко някой се отбива да посети манастира и много ни се зарадва. Отвори църквата и ни въведе в нея. Тогава ни показа кои са запазените от 1866 година стенописи. Запалихме по свещица. И след това седнхаме малко под цъфналото дърво пред църквата и чешмата.
В манастира има три сгради, от които и църквата. Доколкото разбрах няма къде да се отседне за нощуване. Но има къде да се преспи, както в Правец, така и в Етрополе.
Първата гледка, която се вижда от манастира.

В манастира видях три чешми. Две от които съградени и нови, с интересни медни чучури.


Трите сгради от манастира.
Битовата част, в която е отец Йоан.


Прозорец от църквата с изсечени в камъка надписи.
Малки гущерчета живеят в сградата на манастира.

Външна икона на "Св Великомъченик ТЕОДОР ТИРОН".
"Св. Теодор Тирон е претърпял много мъчения за Христа. Бил е хвърлен в огън. Живял и служел като прост войник (тирон - млад войник, новобранец) в град Амасия, Понтийска област (северната част на Мала Азия).
Царете Максимиян и Максимин изпратили по цялото си царство заповед, според която всички приели закона Христов, да бъдат освободени от смъртно наказание само ако вкусят от идолските жертви, а онези от тях, които откажат да сторят това, да бъдат предавани на съд. Малко преди това св. Теодор Тирон, наскоро избран за воин, бил назначен в един полк, чийто командир бил някой си Вринк; тогава този полк бил разположен в град Амасия. Теодор като млад войник, трябвало да принесе жертва на идолите, но верният на Христа воин казал, че няма да принася жертва на езическите богове, защото се кланя само на Исуса Христа.
Оставили Теодор да размисли... няколко дни. Той не се отказал от вярата си и бил поставен на съд. Съдията произнесъл смъртна присъда и било заповядано да бъде изгорен. Влизайки в огъня свети Теодор се прекръстил и ето внезапно Дух Свети слязъл пред пламъка и дал прохлада на светия мъченик. И така възпявайки и славейки Бога, в мир Му предал духа си.
Една благочестива и добродетелна жена , на име Евсевия, помолила да вземе тялото на св. Теодор. Помазала го, обвила тялото му в плащеница и го погребала в дома си в град Евхаити, в Амасийската митрополия и всяка година чествала паметта на мъченика. Свети Теодор починал на 17 февруари около 306 г., при царуването на цар Максимиан."
Из житие на Св. Великомъченик Теодор Тирон, Иван Николов.
Чешмата пред църквата.
Иконостаса в църквата.
Трите запазени стенописа - средния централен купол и двата странични прозореца до иконостаса.

Стенопис - свети Теодор Стратилат, божията майка с младенеца
и свети Теодор Тирон.
Църковната врата.

Общ изглед към планината.

Църковната чешма

Игличета и нарциси

Битова част
Църквата


Над сградите има екопътека водеща към град Правец. Стига да искате може да стигнета за няколко часа при нормален ход до града и да се насладите на природата в този район.


Беседка над сградите
От двете страни на манастира има малки долчинки, в които има много интересни гледки.

Манастирски гроб
Църквата от двете страни
Слязохме надолу, където беше отишъл отец Йоан. Седнахме пред долната чешма и си поговорихме. Разказа ни историята на манастира и след това за други манастири в този район. На тръгване си пожелахме хубави Великденски празници и да се срещнем отново.
Оставихме го да продължи работата по обновяването на манастира и да пази българското.
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...