26 September 2012

Крепост "Боженишки Урвич", село Боженица

Крепостта "Боженишки Урвич" - входа от север
По време на посещението ни в Ботевградския исторически музей, разбрахме за крепостта Боженишки Урвич, която се намира на 23 километра северно от Ботевград, южно от село Боженица. По снимките в музея и намерените ценности, решихме че си заслужава да стигнем и до тази крепост.
Последно крепостта е била използвана по времето на Цар Иван Шишман и с падането на България под турска власт, Урвич е изоставена... Предполага се, че крепостта е от 5 век, с вековете достроявана и изграждана с нови крепостни стени. Такива са били необходими само от северната част, тъй като от всички други страни е обградена от естествени природни защити - урви. От там идва и името на крепостта.

В Новачене трябва да отбиете на изток и по сравнително добър път ще стигнете до село Боженица. Попитахме в селото за крепостта. Преминахме през много тесен еднолентов мост и се заизкачвахме в планината. Пътя е един и ни заведе до станция на Ботевградката община. За съжаление не може да се отседне там, ако нямате разрешение от управата, което се досещате, че за обикновения турист това е невъзможно.  Оставихме колата на "паркинга". В местността поне веднъж годишно има тържества, които са в края на август. Има построена чешма и сцена, и местенца за пикник с маси и пейки...

Попаднахме в едно невероятно място, тишина и много мушици, които се опитваха да влязат в телата ни... Предстоеше ни преминаване през дъбова гора, в която времето сякаш е спряло. До крепостта стигнахме за около 30 минути.

Изкачихме се и първото, което видяхме бяха стените (3 на брой) на крепостта и една кръгла кула, която впоследствие разбрахме, че е използвана за съхраняване на дъждовна вода (питейна).
В ляво от нас видяхме стълби, които водеха до надписа на феодалния управител - севаст Огнян, от времето на цар Иван Шишман, чийто писар Драгомир е съчинил и изсякъл знаменития надпис, издълбан на камък, който е непосредствено преди входа на крепостта. Над надписа е изградена постройка, която да го запази за бъдните поколения.
Самата скала с надписа, който гласи:
" Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя."
"Петър Мутафчиев, който пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис, отбелязва, че "резачът" на надписа "не се е погрижил да размери предварително плоскостта, върху която е работил. Той почнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете ..." Навярно трагични обстоятелства са наложили "да не се размери предварително плоскостта" и да не се "начертае" по-рано това, "което имал да пише резачът" на надписа. Изсечен върху скалния масив в крепостта, надписът продължава традицията по времето на Първата българска държава - важни събития и политически дела да се записват върху камък." (1)
Първото впечатление за крепостта е добра, но когато тръгнахме навътре се оказа, че е изоставена от години и никой не я поддържа. Внимавахме да не се срещнем с някоя змия. Видяхме плъхове. Много от растенията се закачаха по дрехите ни. 
Оглеждайки добре крепостта, видяхме че тя е изградена върху монолитна скала и е едно цяло. По дървени стълби, които отдавна не са безопасни, се изкачихме и видяхме скално светилище, което с годините е превърнато в скална църква и туристите са сложили няколко икони.
Скалната църква/светилище
В ляво от входа на църквата имаше изсечени стъпала, които ни отвеждат над нея и ни разкриват красотата наоколо. За несигурните в изкачването, може да слезете по дървената стълба и да заобиколите.
Легендата, свързана с крепостта се пази в околността за боя на севаст Огнян с турците. "Вековете, които са изтекли оттогава, са потопили в бездната на забвението спомените от тази битка, като е останало само смътно предание, което гласи: "Някога, много, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца." Това предание е съобщено от Иван Вутов Конев, който го е знаел от покойната си леля Марга Косеранката, която пък го е знаела от една от своите баби, а пък те ..." (1)
Поглеждаме надолу над входа на църквата:

Оглеждайки скалата, забелязваме множество дупки изсечени в нея. Може би е имало някога дървени постройки тук или нещо, което не е устояло на вековете. Забелязахме дори и изсечен трон в скалата...
Още странни вдлъбнатини в скалата...

Панорамата към отсрещните хълмове...



Заобикаляйки скалата, от другата й страна забелязахме още едно светилище, в което също е поставено днес икона...
Обикаляме местността и откриваме още части от крепостта...
Място за пикник
Преминавайки край една скала, нямаше как да не забележим, сякаш нарочно изсечено, лицето ...
Малко преди тръгване решихме да минем по крепостната стена, тази, която ни позволява да погледнем какво има зад шубраците... За съжаление, това което се вижда от стените е много малко...

Крепостната стена Боженишки Урвич

Помещение зад крепостната стена
Историята на Боженишки Урвич:
"Крепостта Боженишки Урвич се намира в Ботевградския предбалкан, на около 3 км. южно от Боженица. Близо до махалата Урвич се очертава силуетът на самотен връх с форма на пресечен конус. Той се издига на 750 м. надморска височина и е естествено защитен с урви и отвесни скали. Освен скалния надпис, изследователи на Боженишки Урвич споменават и други паметници от крепостта. Това са скалната църква, скалното жилище и водохранилището. Боженишката крепост е изградена през Ранното средновековие като отделно звено от Старопланинската укрепителна система, която трябвало да възпира набезите на "варварските" племена на юг от река Дунав.
Тя е била предзначена не само да контролира проходи и пътища, но при военна опасност е приютявала околното население зад яките си стени.
Боженишката крепост е издигната на високо и естествено защитено място. Тя е ново потвърждение на една историческа закономерност. Научните наблюдения показват, че тракийските, ранносредновековните и крепостите от 12-14 век са построени на труднодостъпни и естествено защитени места. Когато вътрешната икономическа и политическа обстановка налага и външната опасност нараства, се избират подходящи непристъпни места и там се изграждат крепости. Най-интензивен живот в Боженишки Урвич е имало в края на 14 век, когато крепостта е била седалище на владетеля севаст Огнян."
Поглед към стените от кръглата кула.
Време е да се връщаме. Отново преминаваме през тихата гора с безброй мушички.

(1) interesnoto1.blogspot.com
Post a Comment
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...