Комплексът представлява важен паметник на Ранносредновековната Българска култура от нейния християнски период (втора половина на 9 - средата на 11 век). На площ от над 20 дка., оградена и защитена с висока около 4 метра каменна стена със зъбери, тук се разполага тъй наречената Голяма базилика, Архиепископската резиденция. Първият български манастир.Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал Раннохристиянски комплекс - Мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството (865 г.) Мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България княз Борис-Михаил станал ктитор на изградения на мястото на Мартирия нов храм.
