Етрополски манастир "Света Троица"

Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец” е разположен по северните склонове на старопланинския Черен връх, върху бигорна скала, на 5 км източно от град Етрополе. През 1858 г. Старата църква е разрушена и на нейно място е построена днешната кръстовидна трикуполна църква. Две каменни плочи, зазидани в основата на новата църква (1858 г.) свидетелстват, че манастирът е основан през 12 век. Храмовият празник на Етрополския манастир „Света Троица” е на Петдесетница, който се отбелязва всяка година на петдесетия ден след Великден.

Брезник

Град Брезник има 4 000 жители и се намира на 22 км северозападно от Перник. Брезник е общински център на 34 съставни селища. На юг от града има минерални извори. В околностите на града има останки от праисторически, антични и средновековни селища и крепости. Градът носи името Брезник още от Х век.

Правешки манастир "Св. Теодор Тирон", Правец

Правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на 2-3 км. от град Правец и на 15-на км. от град Етрополе и 20 км от Етрополския манастир, 65 км от град София. Манастирът е разположен на красиво място в Правешката планинска част на Стара планина. Малък, стар манастир построен през второто Българско царство. По време на турското потисничество манастира е разрушен (от еничари през 1636 година, и от кърджалии през 18 век), когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 година с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. От 2004-2006(7) година църквата е реставрирана. Иконостаса е съхранен и са запазени три от старите стенописи, като новите са максимално в стила на предишните.

град Правец

Правец се намира на 60 км. от столицата София, на пътя за Варна и Русе, 5 км от магистрала Хемус, и е на 10 км от град Ботевград и 12 км от град Етрополе.

Град Правец се намира в малката Правешка котловина. През котловината преминава условната граница, отделяща физикогеографската подобласт на Стара планина от тази на Предбалкана. На север котловината е ограничена от Лакавишкия рид ("Бърдо") и Остромския рид от Предбалкана, а от юг я ограждат живописните гористи склонове на рида Било планина (в. Маняков камик, 1439 м.) – издънка на Централната старопланинска верига. Източна граница на котловината е седловината Правешки връх, а в западна посока рътът Гребена от Било планина и възвишението Мъртви маж при с. Разлив я отделят от Ботевградското поле.